Граничен синдром: какво представлява и как да го идентифицираме (с тест)

Граничният синдром, наричан също гранично разстройство на личността, се характеризира с резки промени в настроението, страх от изоставяне от приятели и импулсивно поведение, като например харчене на пари неконтролируемо или натрапчиво хранене, например.

По принцип хората с синдром на границата имат моменти, когато са стабилни, които се редуват с психотични огнища, проявяващи неконтролирано поведение. Тези симптоми започват да се проявяват в юношеска възраст и стават по-чести в ранна зряла възраст.

Този синдром понякога се бърка с заболявания като шизофрения или биполярно разстройство, но продължителността и интензивността на емоциите е различна и е от съществено значение да бъде оценена от психиатър, за да се знае правилната диагноза и да се започне подходящо лечение.

Характеристики на синдрома на границата

Най-честите характеристики на хората със синдром на границата са:

Промени в настроението през целия ден, вариращи между моментите на еуфория и дълбока тъга; Чувства на гняв, отчаяние и паника; Раздразнителност и тревожност, които могат да причинят агресия; Трудност при контролирането на емоциите, варираща от изключителна тъга до еуфорични епизоди; Страх от изоставяне от приятели и семейство; Нестабилност в отношенията, което може да доведе до разстояние; Импулсивност и зависимост от игри, харчене на неконтролирани пари, преяждане, употреба на вещества и в някои случаи неспазване на правила или закони; Ниска самооценка; Несигурност в себе си и в другите; Трудност при приемането на критиката; Усещане за самота и вътрешна празнота.

Хората с това разстройство се страхуват, че емоциите ще излязат от техния контрол, проявяват склонност да стават ирационални в ситуации на по-голям стрес и създават голяма зависимост от другите да бъдат стабилни.

В някои по-сериозни случаи може да се случи самонараняване и дори самоубийство, поради огромното усещане за вътрешно неразположение. Разберете повече подробности за симптомите на: Разберете дали става дума за синдром на границата.

Как се поставя диагнозата

Диагнозата на това разстройство се поставя чрез описание на отчетеното от пациента поведение и наблюдавано от психолог или психиатър.

Освен това е важно да се правят физиологични изследвания, като кръвна картина и серология, за да се изключат други заболявания, тъй като техните характеристики са подобни на други заболявания, като депресия или шизофрения, например.

Опитайте теста, за да видите дали имате този синдром:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12

Познайте риска си от развитие на границата

Започнете теста

Почти винаги се чувствам "празна".

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

Често правя едно от следните дейности: шофирам опасно, правя опасен секс, злоупотребявам с алкохол или употребявам наркотици.

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

Понякога, когато съм стресиран - особено когато някой ме напусне - ставам много параноичен (о).

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

Често очаквам твърде много от хората.

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

Понякога се ядосвам, изключително саркастично и горчиво и чувствам, че трудно контролирам този гняв.

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

Имам самонараняване, самонараняване или самоубийствени мисли, които заплашват живота ми.

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

Целите ми могат да се променят по всяко време, както и начина, по който виждам себе си и другите.

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

Страхувам се, че другите ще ме изоставят или ще ме напуснат, затова полагам неистови усилия, за да избегна това изоставяне.

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

Настроението ми се променя напълно от един час на следващия.

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

Моята гледна точка за другите, особено тези, които са важни за мен, може да се промени по всяко време.

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

Бих казал, че повечето ми любовни връзки са били много интензивни, но не много стабилни.

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

В момента имам проблеми в живота, които ми пречат да ходя на училище, да работя или да бъда с приятелите си.

Силно съгласен Съгласен съм Нито съгласен, нито несъгласенDagreeDetaily Несъгласен

Причини и последици от синдрома на границата

Гранично разстройство на личността може да възникне поради генетично предразположение, когато поне един близък роднина има това разстройство или промени в мозъка, особено в зоните на мозъка, отговорни за контрола на импулсите и емоциите. Въпреки това, силните емоционални преживявания като дете, като например изправяне пред болест или смърт и ситуации на сексуално насилие или пренебрегване, могат да доведат до развитието на този синдром.

Граничният синдром може да доведе до загуба на семейни и приятелски връзки, което създава самота, в допълнение към финансовите затруднения и запазването на работа. Всички тези фактори, свързани с промените в настроението, могат да доведат до опити за самоубийство.

Лечение на синдрома на границата

Лечението на синдрома на границата се провежда с използването на антидепресанти, стабилизатори на настроението и транквиланти, посочени от психиатъра.

В допълнение към лечението с лекарства, е необходимо да се поддържа психологически мониторинг, за да се проведе психотерапия и да се помогне на човека да контролира негативните си емоции, като например да знае как да се изправи в моменти на по-голям стрес.

В зависимост от признаците и симптомите, представени от лицето, терапевтът може да установи вида на терапията, която да бъде използвана при лечението, която може да бъде поведенческа диалектична, която обикновено се използва при тези, които са се опитали да се самоубият, когнитивно поведенческа, семейна или индивидуална психотерапия. Терапията може да продължи от месеци до години, в зависимост от пациента. Знайте някои техники, които могат да ви помогнат в: 4 стъпки за контрол на негативните емоции.

Това лечение е от съществено значение за пациента да остане под контрол, но изисква търпение и сила на волята на индивида.