- Основни психологически проблеми, свързани с клиничния вампиризъм
- Как се поставя диагнозата
- Как може да се лекува
Клиничният вампиризъм, известен още като Синдром на Ренфийлд, е психологическо разстройство, свързано с мания за кръв. Това е сериозно, но рядко разстройство, за което има малко научни изследвания.
Хората с този синдром могат да проявят различни симптоми, които включват неконтролируема нужда от поглъщане на кръв, желание да се наранят и да се режат, за да смучат собствената си кръв, винаги придружени от голямо удовлетворение или удоволствие по време или малко след поглъщането на кръвта.
Основни психологически проблеми, свързани с клиничния вампиризъм
Някои от основните симптоми и нужди, които могат да показват наличието на това разстройство, включват:
- Неконтролируема нужда или мания за пиене на кръв; Готовност да нанасяте порязвания или рани на себе си, за да смучете кръв, позната още като само-вампиризъм, Готовност да пиете кръвта на други хора, живи или мъртви; Чувство на удовлетвореност или удоволствие след или по време на приема на кръв; Харесвам романи и литература за магьосничество, вампиризъм или терор като цяло; Обсебване за убиване на малки животни като птици, риби, котки и катерици; Предпочитание да останете будни през нощта.
Не всички симптоми трябва да присъстват и клиничният вампиризъм често е свързан с други смущаващи поведения, които могат да включват психоза, халюцинации, заблуди, канибализъм, изнасилване и убийства.
Как се поставя диагнозата
Диагнозата на това разстройство може да бъде поставена от психиатър или психолог, който идентифицира наличието на мания около консумацията на кръв и човек.
Освен това присъствието на психоза, халюцинации и заблуди, свързани с кръв или вампири, измислени герои на безсмъртен терор и които оцеляват при поглъщане на кръв, е често срещано.
Това разстройство обаче често може да бъде объркано с други психологически заболявания, като шизофрения например, тъй като има малко научни изследвания за клиничния вампиризъм.
Как може да се лекува
Лечението на клиничния вампиризъм обикновено включва хоспитализация, така че пациентът да може да бъде наблюдаван 24 часа на ден, тъй като често може да представлява опасност за себе си и другите.
В допълнение, лечението с лекарства е необходимо и за контрол на психози, халюцинации или свързани заблуди, както и ежедневни психотерапевтични сесии.
Докато клиничният вампиризъм е истински термин, използван за описване на обсесивна връзка с кръвта, синдромът на Ренфийлд е термин, измислен от учен, за да опише натрапчив прием на кръв, който не е научно признат. Това име е вдъхновено от романа на "Дракула" на Брам Стокър, където Ренфийлд е второстепенен герой на романа, с психологически проблеми, които поддържат телепатична връзка и кореспонденция с известния измислен герой граф Дракула.