Хемиболизмът, известен още като хемихорея, е разстройство, характеризиращо се с появата на неволни и внезапни движения на крайниците, с голяма амплитуда, които могат да се появят и в багажника и главата, само от едната страна на тялото.
Най-честата причина за хемибализъм е исхемичен или хеморагичен инсулт, известен още като инсулт, но има и други причини, които могат да доведат до неговото начало.
Обикновено лечението се състои в разрешаване на причината за нарушението и могат да се прилагат антидопаминергични, антиконвулсантни или антипсихотични лекарства.
Възможни причини
Обикновено хемибализмът възниква поради лезии в субталамичното ядро на Луйс или в околните райони, които са резултат от последствия, причинени от исхемичен или хеморагичен инсулт. Това разстройство обаче може да бъде причинено и от:
- Фокални лезии в структурите на базалните ганглии, поради тумор, съдови малформации, туберкуломи или демиелинизиращи плаки; Системен лупус еритематозус; Краниална травма; Инфекции с грипен вирус тип А; Хипергликемия; ХИВ инфекции; болест на Уилсън; Токсоплазмоза.
В допълнение, хемибализмът може да бъде резултат и от странични ефекти на лекарства като леводопа, контрацептиви и антиконвулсанти.
Какви симптоми
Симптомите, свързани с хемиболизма, са загуба на контрол върху движенията, поява на мускулни спазми с голяма амплитуда, бързо, насилствено и неволно само от едната страна на тялото и от противоположната страна на нараняването. В някои случаи може да повлияе и на лицевата мускулатура и да причини липса на баланс при ходене.
Когато човекът се движи или извършва действие, неволните движения стават по-интензивни и могат да изчезнат в покой или по време на сън.
Защото се случва
Хемиболизмът възниква поради лезия в субталамичното ядро, което намалява инхибиторните импулси на базалните ганглии върху гръбначния мозък, мозъчната кора и мозъчния ствол, пречи на движенията.
Как се извършва лечението
Лечението на хемибализма трябва да се фокусира върху причината, която е в началото му. Освен това могат да се предписват и блокери на допамин, които могат да намалят до 90% от неволните движения.
В някои случаи лекарят може също да предпише лекарства като сертралин, амитриптилин, валпроева киселина или бензодиазепини.
