Диспраксия: какво е, симптоми и лечение

Диспраксията е състояние, при което мозъкът има затруднения при планирането и координирането на движенията на тялото, което води детето да не е в състояние да поддържа баланс, стойка и понякога дори да има затруднения в говоренето. По този начин тези деца често се смятат за „тромави деца“, тъй като обикновено разбиват предмети, спъват се и падат без видима причина.

В зависимост от вида на засегнатите движения, диспраксията може да бъде разделена на няколко вида, като например:

• Моторна диспраксия: тя се характеризира с трудности в координацията на мускулите, намеса в дейности като обличане, хранене или ходене. В някои случаи е свързано и с бавноста, за да се правят прости движения; Речева диспраксия: затруднение в развитието на езика, произнасяне на думи по грешен или незабележим начин; Постурална диспраксия: води до затруднения в поддържането на правилна стойка, независимо дали стои, седи или ходи, например.

Освен че засяга децата, диспраксията може да се появи и при хора, които са претърпели инсулт или имат нараняване на главата.

Основни симптоми

Симптомите на диспраксия варират от човек на човек, в зависимост от вида на засегнатите движения и тежестта на състоянието, но в повечето случаи възникват трудности при изпълнение на задачи като:

• Ходене; Скокове; Бягане; Поддържане на баланс; Рисуване или рисуване; Писане; Гребене; Хранене с прибори за хранене; Миене на зъби; Разговор ясно.

При децата обикновено диспраксията се диагностицира само между 3 и 5 години и до тази възраст детето може да се разглежда като непохватно или мързеливо, тъй като отнема много време за овладяване на движенията, които другите деца вече правят.

Възможни причини

В случай на деца, диспраксията почти винаги се причинява от генетична промяна, която кара нервните клетки да отнемат повече време. Диспраксията обаче може да се случи и поради травма или нараняване на мозъка, като удар или травма на главата, което е по-често при възрастни.

Как да потвърдим диагнозата

Диагнозата при деца трябва да се поставя от педиатър чрез наблюдение на поведението и оценка на докладите на родители и учители, тъй като няма специфичен тест. По този начин се препоръчва родителите да запишат всяко странно поведение, което наблюдават при детето си, както и да говорят с учителите.

При възрастни тази диагноза е лесна за поставяне, тъй като се появява след мозъчна травма и може да се сравни с това, което човекът е бил в състояние да направи преди това, което също така се идентифицира от самия човек.

Как се извършва лечението

Лечението на диспраксията се извършва чрез трудотерапия, физиотерапия и логопедия, тъй като те са техники, които помагат да се подобрят както физическите аспекти на детето като мускулна сила, баланс, така и психологически аспекти, осигурявайки повече самостоятелност и безопасност. По този начин е възможно да имате по-добро представяне в ежедневните дейности, социалните отношения и способността да се справите с ограниченията, наложени от диспраксия.

По този начин трябва да се изготви индивидуален план за интервенция, според нуждите на всеки човек. В случай на деца е важно също да се включат учители в лечението и напътствията на здравните специалисти, така че те да знаят как да се справят с поведението и да помагат за непрекъснато преодоляване на препятствията.

Упражнения, които да правим у дома и в училище

Някои упражнения, които могат да помогнат за развитието на детето и да поддържат обучението на техники, изпълнявани със здравни специалисти, са:

• Съставяне на пъзели: освен че стимулират разсъжденията, те помагат на детето да има по-добро зрително и космическо възприятие; Насърчете детето да пише на компютърната клавиатура: по-лесно е от писането на ръка, но също така изисква координация; Изстискване на антистрес топка: стимулира и увеличава мускулната сила на детето; Хвърляне на топка: стимулира координацията на детето и представата за пространство.

В училище е важно учителите да обърнат внимание да насърчават представянето на устни творби вместо писмени, да не искат прекомерна работа и да избягват да посочват всички грешки, допуснати от детето по време на работа, като работят по една.