Изследване, проведено от група бразилски изследователи, има за цел да установи връзката между концентрациите на слюнчена пикочна киселина и процента на подрастващите мазнини, който може да се използва като биомаркер за затлъстяване, например. Това проучване е мотивирано от факта, че затлъстяването е проблем за общественото здраве и че Бразилия има повече от 50% от възрастното население с наднормено тегло и че около 18, 9% от бразилците са със затлъстяване.
Следователно, в опит да намалят този индекс, изследователите изследвали концентрациите на слюнчена пикочна киселина и нейната връзка с процента на мазнините на човека, тоест те използвали слюнчена пикочна киселина като предиктор за затлъстяване.
Как е направено изследването
Изследването е проведено с 248 юноши на възраст между 14 и 17 години, в периода от 2014 г. до 2015 г., като в изследването са включени както момчета, така и момичета, момичета, които вече са имали първата си менструация, и юноши, които вече са имали пълен зъб.
Определени бяха и някои критерии за изключване, като наличие на кариес, липса на зъби, пародонтални заболявания, хронични заболявания, употреба на лекарства за дълъг период, употреба на цигари, консумация на незаконни наркотици, употреба на антибиотици и отказ за сътрудничество с дейности предложени от изследователите. По този начин, ако подрастващият има някой от тези критерии, той не е включен в изследването, тъй като която и да е от тези ситуации може да попречи на концентрацията на слюнчена пикочна киселина.
След създаването на проучвателната група изследователите започват да събират слюнка и събраните проби се изпращат в лабораторията за оценка на някои характеристики като рН, концентрация на фосфор, урея и калций. Освен това беше измерено количеството на холестерола, витамините D2 и D3 и пикочната киселина, но за тези анализи беше необходимо да се прибегне до втора колекция, която беше показана да се направи у дома, този път с юношата на 12 часа на гладно, В допълнение към анализа на слюнката беше направен и физикален преглед, при който се проверяваше височина, тегло, процент на мазнини, костна маса и количество мускулна маса. От получените данни се изчислява индексът на телесната маса (ИТМ) и юношите могат да бъдат класифицирани в три групи според ИТМ: нормално, наднормено тегло и затлъстяване.
Получените резултати бяха анализирани с помощта на статистически инструмент, за да се провери връзката между оценените параметри.
Какво беше проверено
След анализиране на получените резултати изследователите установяват, че няма връзка между концентрациите на фосфор, урея, калций, холестерол и витамини D2 и D3 и процента на мазнините. Те обаче откриват връзка между процента на мазнините и количеството слюнчена пикочна киселина, с по-висока концентрация при момчетата и при тези подрастващи, които имат по-висок процент мазнини.
По този начин, тъй като получените резултати потвърждават хипотезата на изследването, изследователите са успели да предложат предсказуем модел за процента на мазнините въз основа на пола и количеството на слюнчена пикочна киселина.
Това беше първото проучване, което установи положителна връзка между слюнчените пикочна киселина и процента на мазнини в голяма група. Следователно са необходими допълнителни изследвания, за да се докаже тази връзка и тези параметри могат да бъдат използвани в клиничната практика.
Защо слюнка?
Слюнката може да бъде получена неинвазивно и безболезнено и може да съдържа продукти на метаболизма, които могат да показват промени и, следователно, предсказващи заболявания. Следователно оценката на пикочната киселина може да отразява метаболизма на протеините, освен че е свързана и с метаболитния синдром и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.
Оценката на концентрацията на пикочна киселина в слюнката като предиктор за по-висок процент на мазнини и съответно на метаболитен синдром е малко проучена, като са проведени само 2 пилотни проучвания с малка извадкова група, която идентифицира тази връзка. Следователно, слюнката е проба, която трябва да се изследва, за да може в бъдеще да бъде включена в ежедневната клинична практика.
