Социалната фобия, наричана още разстройство на социалното безпокойство, е психологическо разстройство, при което човек се чувства много разтревожен в нормални социални ситуации като говорене или хранене на обществени места, ходене на многолюдни места, ходене на парти или интервю. заетост, например.
При това разстройство човекът е несигурен и притеснен за представянето си или какво биха могли да мислят за него, така че избягва ситуации, в които може да бъде съден от други хора. Има два основни типа на тази фобия:
- Обобщена социална фобия: човекът се страхува от почти всички социални ситуации, като говорене, запознанства, излизане на обществени места, говорене, хранене, писане на публично място, между другото; Изпълнение или ограничена социална фобия: човекът се страхува от някои специфични социални ситуации, които зависят от представянето им, като например да говори с много хора или да се изявява на сцената, например.
Този тип фобия може да бъде излекуван, ако лечението се проведе правилно и следователно е препоръчително да се консултирате с психолог или психиатър.
Основни симптоми
Симптомите на социалната фобия включват:
- Сърцебиене; задух; замайване; потене; замъглено зрение; тремор; задушаване или затруднения в говоренето; червено лице; гадене и повръщане; забравяне какво да кажа или да направя.
Появата на социална фобия е несигурна и постепенна, което затруднява пациента да идентифицира кога проблемът е започнал. Въпреки това, по-голямата част от времето се случва в детството или юношеството.
Какво причинява фобия
Причините за социалната фобия могат да бъдат свързани с:
- Предишен травмиращ опит в обществеността; Страх от социална експозиция; Критичен; Отхвърляне; Ниска самооценка; Свръхзащитни родители; Малко социални възможности.
Тези ситуации намаляват доверието на човека и създават силна несигурност, което кара човек да се съмнява в собствените си способности да изпълнява всяка публична функция.
Как се извършва лечението
Лечението на социалната фобия обикновено се ръководи от психолог и се започва с когнитивно-поведенческа терапия, при която човекът се научава да контролира симптомите на тревожността, да предизвиква мислите, които го правят тревожен, замествайки ги с адекватни и позитивни мисли и др. изправени пред ситуации в реалния живот, за да преодолеят страховете си и да практикуват социалните си умения като група.
Когато обаче терапията не е достатъчна, психологът може да насочи човека към психиатър, където могат да бъдат предписани анксиолитични или антидепресантни лекарства, което ще помогне да се получат по-добри резултати. Идеалът обаче е винаги да опитате терапията с психолога, преди да изберете използването на лекарства.
